Закриването на военни съдилища отново е на дневен ред

Закриването на военни съдилища отново е на дневен ред
снимка:freepik.com

Въпросът за закриването на военни съдилища отново излезе на дневен ред. Проблемът с тези органи на съдебната власт не е нов и касае основно изключително ниската им натовареност, както и не особено тежката фактическа и правна сложност на делата, които разглеждат.

Сега, трима членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) – Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков и Красимир Шекерджиев - отново повдигат въпроса, като излизат и с конкретни предложения, които предстои да бъдат обсъдени на заседанието на Съдийската колегия този вторник.

Към момента военните съдилища в България са общо четири – три първоинстанционни в София, Сливен и Пловдив и Военно-апелативния съд в София. Както е добре известно, до 2014 година военни съдилища имаше и в Плевен и Варна, но те бяха закрити именно заради прекомерно ниската натовареност, която устойчиво продължи да пада.

В тази връзка миналата година ВСС взе принципно решение за закриване на още военни съдилища, но поради спецификата на въпроса, прие, че конкретните измерения на реформата ще бъдат определени от работна група, която пък възложи на Върховния касационен съд (ВКС) анализ на дейността им в периода 2016г.-2019г.

Статистиката и анализът на ВКС

Според изготвения от ВКС анализ, през изминалата година в първоинстанционните военни съдилища са постъпили общо 591 бр., а производствата за взeмaнe нa мяpĸa зa нeoтĸлoнeниe „зaдъpжaнe пoд cтpaжa“ пo чл. 64 HΠK са били едва две, ĸaĸтo и тpи дeлa пo oбжaлвaнe нa пocтaнoвeнитe мepĸи пo чл. 65 HΠK.

Във Военно-апелативния съд пък за цялата 2019 година са постъпили и образувани едва 73 дела, от които: в.н.о.х.д. – 29 бр., в.ч.н.д. – 21 бр., в.а.н.д. – 15 бр., ч.н.д. по  чл. 243 от НПК – 6 бр. и в.н.ч.х.д. – 2 бр.

„Съществено значение за запазване броя на постъпленията във военните съдилища все повече оказва броят на образуваните частни наказателни дела, преобладаващата част от които са за разпити на свидетели. Наред с това все по-често се констатира образуването на множество частни дела по едни и същи досъдебни производства, което води до увеличаване и общия брой дела, постъпили в съответните съдилища“, констатира анализът на ВКС.

Статистическите данни не дават възможност да се проследи процесуалния ход на делата, които са били отменени по реда на въззивния и касационен контрол, тъй като след връщане на делото за ново разглеждане се образува дело под нов номер, въпреки че става въпрос за едно единно наказателно производство. Освен, че това обстоятелство има отношение към броя на висящите за съответната година дела, съществено е значението му и във връзка с качествените критерии, изискващи проследяването на резултатите от последващ инстанционен контрол. Военно-апелативният съд е сред апелативните съдилища с най-малко оставени в сила актове, като преценката е не само в съпоставка с останалите апелативни съдилища, но и в съотношение към броя на решените от ВКС дела, постъпили от ВоАпС. Действително за 2018 г. броят на отменените дела е само три (най-нисък за апелативните съдилища), но тази цифра следва да се преценява на фона на най-малък брой постъпили за разглеждане дела – 16 броя. Последните данни за 2019 г., известни от представена справка за резултатите от върнати обжалвани и протестирани дела, са следните: от общ брой 18 дела, по 12 дела съдебните актове са били оставени в сила, 5 акта са били отменени изцяло и делата са върнати за ново разглеждане и по 1 дело атакуваният съдебен акт е бил изменен“, отчитат още съдиите от ВКС.

Военните съдилища искат повече дела

От своя страна военните съдилища не приемат подход за съкращаване и пълно закриване на част от тях, а настояват да се възприеме идеята за разширяване на компетенциите им и увеличаване на натовареността.

Още през 2018 година мащабен проект, изготвен от самите военни съдии, предложи подобна мярка, като бяха изброени и необходимите законодателни изменения, които според тях ще доведат до балансиране на натовареността им.

На първо място магистратите предлагат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които престъпленията, извършени от всички служители в системата на националната сигурност да преминат в компетенциите на военните съдилища. Предложено е още на военните съдилища да са подсъдни дела за престъпления, извършени от граждански лица, когато обект на посегателството е личността на лице, служещо в органи на силите от системата за национална сигурност при изпълнение на служебните му задължения.

Военните магистрати предлагат към тях по подсъдност да преминат и престъпленията с предмет имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавната агенция "Национална сигурност", Държавната агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана.

Изменени в Административно-процесуалния кодекс (АПК) предлагат също така военните магистрати. Според тях, няма пречка уволненията на военнослужещи, жалбите срещу наложени дисциплинарни наказания, с изключение на жалбите срещу актовете на министъра на отбраната, да са от тяхната компетентност.

Промени се предлагат и в Закона за административните нарушения, като според военните магистрати, наказателното постановление и електронният фиш срещу военнослужещите също трябва да се обжалват пред тях.

Такъв подход бе приложен през 2017 г. спрямо Специализирания наказателен съд (СпНС), като с разширяване на подсъдността му с допълнения в НПК се преодоля ниската му натовареност. Подобен подход бе използван и за промяна натовареността на административните съдилища, както и на гражданските отделения на окръжните съдилища“, сочи в становище до ВСС председателят на Военно-апелативния съд Димитър Фикиин.

Предложенията на кадровиците Даниела Марчева, Красимир Шекерджиев и Драгомир Кояджиков

Идеите на тримата кадровици, които конкретно повдигат въпроса за реформата във военното правораздаване, обаче категорично сочи не към поредни законодателни изменения, а към откровено закриване на военни съдилища.

Няма обективни условия, от които да се приеме, че е възможна промяна във факторите, обуславящи натовареността на военните съдилища – от една страна налице е трайна тенденция за намаляване на числеността на въоръжените сили, а от друга страна липсва политическа воля за разширяване на подсъдността на военните съдилища“, категоричните са членовете на ВСС.

Те правят и обстоен анализ на цифрите, подчертавайки, че само една четвърт от делата, които се разглеждат във военните съдилища, са т.нар. „същински дела“ или дела с фактическа и правна сложност и 74% са дела с по-ниска фактическа и правна сложност. „Безспорно с най-голяма тежест от видовете дела разглеждане в системата на военните съдилища са наказателните дела от общ характер (НОХД). През 2019 г. са разгледани 113 броя или 18% от делата“, заключват кадровиците.

Тримата членове на ВСС са напълно единодушни, че в случая, щом се говори за закриване на военни съдилища, то това трябва да са някои от първоинстанционните такива, тъй като статутът на Военно-апелативният съд, като въззивна инстанция, е регламентиран в редица закони. А в момента той е само един – този в столицата.

Мненията на кадровиците обаче се разминават по отношение на това кои точно първоинстанционни военни съдилища е нужно да бъдат закрити.

Според Даниела Марчева и Красимир Шекерджиев е напълно достатъчно да остане единствено Военно-окръжният съд в Пловдив, като да бъдат закрити тези в София и Сливен. Те мотивират предложението си със стратегическото географско местоположение на Пловдив, добрата материална база на съда и фактът, че в района в момента се намират всички боеспособни формирования на Българската армия, а предстои дам да бъдат дислоцирани и бъдещите самолети F-16 Block 70. „Дори и без консолидирането на военни съдилища, и към този момент трайна е практиката за разглеждане на дела “на пункт”. В този смисъл е важно седалището на първоинстанционния военен съд да бъде ситуирано на достъпно място, позволяващо максимално бърз и лесен достъп“, смятат Марчева и Шекерджиев.

От своя страна Драгомир Кояжиков предлага в системата на първоинстанционните военни съдилища да остане само този в София. Той се мотивира с това, че, ако съдът в столицата бъде закрит, то тогава ще се затрудни достъпът до правосъдие. Той отбелязва още: „Натовареността на военните съдилища в София и в Пловдив е съизмерима и това се обуславя от приблизително еднаквата численост на въоръжените сили в тези два района“.

Предстои въпросът да бъде широко обсъден по време на заседанието на Съдийската колегия във вторник, като са възможни и изменения в предложените варианти.

Христо Монов: Полфрийман участва в политическите комбинации на Христо Иванов

Предишна новина

Пуснаха под домашен арест задържания за убийството на 16-годишен в София

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    ГЪДЮ | нерегистриран
    6
    -1

    ЗАКРИВАЙТЕ ГИ ВСИЧКИТЕ,ПРИ ТОВА СЪС ЗАМАХ!!! АРМИЯ КАТО ХОРАТА НЯМАМЕ,А ИМАМЕ ЦСКА- 2 БРОЯ...ЗА ДА ИМА ЦСКА ТРЯБВА ДА ИМА МЕСТНИ АРМЕЙСКИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ,А ТАКИВА НЯМА-ЩОМ ИМА ЦЕНТРАЛЕН ТРЯБВА ДА ИМА И МЕСТНИ ПО ОБРАТЕН АРГУМЕНТ. СЪЩОТО Е И С ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА ОТ ВСИЧКИ РАНГОВЕ-НЯМА АРМИЯ КАТО ХОРАТА,А ВОЕННИ СЪДИЛИЩА-ПАЗИ БОЖЕ!!! И ВОЕННИ ПРОКУРАТУРИ...

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.