Защо Специализираното правосъдие не е извънредно?

Защо Специализираното правосъдие не е извънредно?

Във вторник с решение №6/2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. Конституционният съд отхвърли искането на пленума Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на чл. 127, ал. 1 от от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК. С промените, които влязоха в сила на 5 ноември 2017 г., ревизионните актове и докладите по чл. 19 от ЗДФИ и одитните доклади по чл. 56 от ЗСП се приравняват на доказателствено средство в наказателния процес, а делата за корупция по високите етажи на властта бяха преместени в Специализирания наказателен съд. След ВКС, и Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) също сезира конституционните съдии, само че по отношение на повече от 20 нови разпоредби в закона. В последствие съдът присъедини двете дела в частта срещу подсъдността на делата за корупция сред висшите управници.

В мотивите от решението, публикувани два дни по-късно, конституционните съдии обширно обсъждат въпроса защо Специализираният наказателен съд не е извънреден и защо приравняването на ревизионните доклади, одитните доклади по чл. 56 ЗСП и докладите по чл. 19 ЗДФИ на доказателствени средства в наказателното производство не ограничава правото на справедлив процес, по отношение на изискванията за състезателност и равенство.

По искането за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК

Според конституционните съдии "действащата Конституция на Република България не съдържа регламент, който да е относим пряко към дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3, и който да съдържа конституционно отправна точка за обособяването им като такива, принадлежащи към едната или другата група, съответно видовото им различие.

Конституционният съд с Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2011 г. във връзка със създаването на специализирания наказателен съд в Република България е очертал основните характеристики на двата вида съдилища, на основата на които е провел и съответно разграничение между тях. Като водещ отличителен белег е прието, че "особено съществено, за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони, които прилагат общите съдилища и на второ място – условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система".

Твърденията, че специализация на съдилищата е възможна единствено въз основа на предметен критерий; че специализация по отношение на заеманата от дееца длъжност е изключена, и че специализиран съдия, според Становище (2012) № 15, § 5 на Консултативния съвет на европейските съдии, е само този съдия, който се занимава с ограничени области на правото (наказателно, данъчно, семейно и т. н.), са необосновани."

Според конституционните съдии, "в изложената от вносителите теза се очертават елементи на крайност – акцентиране върху един единствен критерий и изразена категоричност – отричането на други възможни критерии, които изключват каквито и да било други разрешения. Подобен подход сам по себе си крие риск от едностранчивост или най-малкото поражда резервираност. Той не почива и на позитивна конституционноправна или друга законова регламентация, не отчита застъпени преобладаващи или  безспорни становища в доктрината, или дефиниращи понятието специализиран съд отправни точки, съдържащи се в обвързващи страната ни актове на международни юрисдикции или институции.

Конституционният законодател е предвидил съществуването на специализирани съдилища, като военните съдилища и Върховния административен съд.  Конституцията изрично прогласява и насърчава възможността със закон да се създават и други специализирани съдилища – чл. 119, ал. 2, макар специализацията в областта на правораздаването най-често да се изразява в специализация само по предмет или само по субект. Конституционният съд счита, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни, както и многообразни са критериите за предметна и/или субективна (персонална) диференциация на извършителите на престъпления."

След като изброява съществуващи специализирани съдилища във Франция, Украйна и Словакия, Конституционният съд отбелязва, че "критерият за специализация не може да се сведе à приори до един единствен – само предметен или само субективен (персонален).

Неточно, извън цялостния контекст е частичното позоваване на Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2011 г. и твърдението, че единственият възможен критерий за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд, според решението, е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението, както и че разбирането на законодателя за създаването на специализирания съд е този съд "да е специализиран по материя, а не по субект".

Съдът отбелязва, че "следва да се отчете специфичната обосновка на  Конституционния съд в Решение № 10/2011 г. по к. д. № 6/2011 г. за това, че заложената и очертана от законодателя идея в съдържанието на тогавашната редакция на чл. 411а, ал. 4 НПК е само за предметна специализация, но същата е била надхвърлена.

Конституционният съд през годините е имал възможност да се произнесе, че създаването на специализирани наказателни подразделения и структури в системата на съдилищата е с оглед "по-доброто противодействие на отделните видове престъпления" и е от компетентността на Народното събрание (Решение № 10/1998 г. и Решение № 8/2005 г.). Конституционният законодател допуска в чл. 119, ал. 2 от Основния закон създаването на специализирани съдилища, при което по целесъобразност към тях се отклоняват, по волята на законодателната власт, определени видове дела, които до този момент са били подсъдни на общите съдилища (Решение № 10/2011 г.).

Да се оспорва като противоконституционен възприет от законодателя избор на критерий за специализация на съдилищата би означавало на Конституционния съд да се възложи обсъждането на въпроси, свързани със законова целесъобразност и ако той стори това, да престъпи недопустимо конституционно установените си правомощия."

По искането за установяване на противоконституционност на чл. 127, ал. 1 предложения предпоследно и последно НПК и несъответствие с чл. 6 КЗПЧОС

Конституционният съд не приема тезата на ВКС и ВАдвС, че "с допълнението на чл. 127, ал. 1 НПК се нарушава изискването за осигуряване на състезателност и равенство на средствата. Фактическите данни, свързани с обстоятелствата по конкретното дело, могат да бъдат установявани, т. е. събирани и проверявани чрез всички допустими доказателствени средства. В тази връзка, чл. 107, ал. 3 НПК задължава съда и органите на досъдебното производство служебно да събират и проверяват всички доказателства, които са в полза на обвиняемия, а ал. 5 ги задължава да подложат на внимателна проверка всички събрани доказателства.

Чрез оспорваното допълнение в чл. 127, ал. 1 НПК не се въвеждат ограничения по отношение на  ръководно-решаващия орган в наказателния процес.

В заключение, Конституционният съд приема с оглед изложената по-горе аргументация, че с оспорената разпоредба на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно НПК, не се създават предпоставки за провеждане на несправедлив процес, тъй като не е налице конституционно недопустим дисбаланс в основните процедурни правила по доказването, установени за участниците в наказателното производство, въпреки използваната от законодателя не докрай прецизна законодателна техника по отношение на систематичното подреждане в НПК на включеното допълнение".

Още по темата

Необходимостта от адекватни кадрови попълнения в ДАР е изключителна и изисква значителни финансови средства

Предишна новина

22 години затвор за умишлено убийство на дете

Следваща новина

Коментари

42 Коментара

  1. 44
    той е предателят | нерегистриран
    2
    -1

    До коментар [#43 ] от "Да "мисълта"":Простако неук цитатник, писал си на 04 април 2018 г. Страстната сме. Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица. На този ден християните си припомнят Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съдът на Пилат Понтийски над Исус. Предателството на България от такива като теб, злочестиви като Юда, обзети от сребролюбие.

  2. 43
    Да "мисълта" | нерегистриран
    1
    -2
    До коментар #42 от "Мисълта | нерегистриран":
    Няма международно право, има загубили и спечелили войната, има победители и победени, има България - победена и Съюзените и Сдружени Сили - победители.

    Договор за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили



    Ратифициран с Указ № 40 на Председателството на Народна Република България от 26.08.1947 г.- ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., обн., ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., в сила за България от 15.09.1947 г.



    Съюзът на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Американските Съединени Щати, Австралия, Белоруската Съветска Социалистическа Република, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинската Съветска Социалистическа Република, Южно- Африканският Съюз и Федеративната Народна Република Югославия в качеството си на държави, намиращи се в положение на война с България и участвали активно във войната срещу неприятелските държави в Европа, обозначавани по-долу с името "Съюзени и Сдружени Сили", от една страна,



    и България, от друга страна;



    Вземайки предвид, че България, като стана съюзник на хитлерова Германия и участвува на нейна страна във войната срещу Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство, Американските Съединени Щати и другите Обединени Народи, носи своя дял от отговорност за тази война;



    Член 5



    1. България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене:



    а) на лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване;



    б) на поданиците на Съюзените и Сдружените Сили, обвинявани в нарушаване на законите на своята страна чрез измяна или сътрудничество с неприятеля по време на войната.



    2. По искане на Правителството на заинтересования Обединен Народ, България ще обезпечи също така явяването като свидетели на намиращите се под нейна юрисдикция лица, чиито показания биха били поискани за съденето на лицата, посочени в точка 1 на настоящия член.

    Само че времето не работи за теб и такива като теб! И слава Богу! Страстната сме. Датата на договора е много издайническа, понеже Народната в лицето на вожда и учителя на българския народ Е ВЕЧЕ ВЗЕЛА МЕРКИТЕ![[_70314_]]

  3. 42
    Мисълта | нерегистриран
    3
    -1
    До коментар #41 от "и кратуната | нерегистриран":
    Вече ЗНАМ, че можеш да ликвидираш във физическия смисъл някой и после и да го осъдиш "на смърт".



    По Парижкия "мирен" договор. Благодаря за инфото. Вече ще знам и $международното$ право от теб.

    Няма международно право, има загубили и спечелили войната, има победители и победени, има България - победена и Съюзените и Сдружени Сили - победители.

    Договор за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили



    Ратифициран с Указ № 40 на Председателството на Народна Република България от 26.08.1947 г.- ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., обн., ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., в сила за България от 15.09.1947 г.



    Съюзът на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Американските Съединени Щати, Австралия, Белоруската Съветска Социалистическа Република, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинската Съветска Социалистическа Република, Южно- Африканският Съюз и Федеративната Народна Република Югославия в качеството си на държави, намиращи се в положение на война с България и участвали активно във войната срещу неприятелските държави в Европа, обозначавани по-долу с името "Съюзени и Сдружени Сили", от една страна,



    и България, от друга страна;



    Вземайки предвид, че България, като стана съюзник на хитлерова Германия и участвува на нейна страна във войната срещу Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство, Американските Съединени Щати и другите Обединени Народи, носи своя дял от отговорност за тази война;



    Член 5



    1. България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене:



    а) на лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване;



    б) на поданиците на Съюзените и Сдружените Сили, обвинявани в нарушаване на законите на своята страна чрез измяна или сътрудничество с неприятеля по време на войната.



    2. По искане на Правителството на заинтересования Обединен Народ, България ще обезпечи също така явяването като свидетели на намиращите се под нейна юрисдикция лица, чиито показания биха били поискани за съденето на лицата, посочени в точка 1 на настоящия член.

  4. 41
    и кратуната | нерегистриран
    3
    -3
    До коментар #37 от "Мисълта | нерегистриран":
    Народният съд е регламентиран в кратуните на кундурджиите. До коментар [#36] от "Малък Пенчо не ми разбрал мисълта ... ша ма прощаваш! ":мисълта ми е, че Народният съд е по член 5 от Парижкия мирен договор, а не е регламентиран в кратуните на кундурджиите, а Държавният съд е регламентиран в Търновската конституция!

    Вече ЗНАМ, че можеш да ликвидираш във физическия смисъл някой и после и да го осъдиш "на смърт".



    По Парижкия "мирен" договор. Благодаря за инфото. Вече ще знам и $международното$ право от теб.

  5. 40
    | нерегистриран
    3
    -1

    И евентуални търговски съдилища специализирани ли са или извънредни? И какво значи да се правят с цел да се разтовари СРС и СГС?Само в София ли се прави бизнес?

  6. 39
    bojanets | нерегистриран
    4
    -2

    Естествено, че военният съд не е извънреден, както не беше извънреден СГС преди промените в НПК и именно затова никой не е повдигнал този въпрос. Имало е просто специализация и по субект - военен, лице с имунитет и пр., но категорично по субект. Нещо повече, относно военния съд е налице и специална процесуална, а дори и материална уредба и пак не е извънреден. За да се разбере кой съд е извънреден, трябва да се издирят мотивите, поради които е налице съответната забрана в КРБ. Съвсем очевидната в исторически план причина за забрана на извънредните съдилища е именно Народният съд и надали някой разумен човек има съмнение за това. Народният съд, впрочем, е започнал да действа много преди Парижкия договор (по една слуичайност имам интерес към историята) и в какъвто и нормативен акт да е предвиден (в случая с Народния съд - в наредба - закон) съответният съд, включително и в Търновската конституция - що се отнася до съда след Първата световна война, и в двата примера се касае именно за извънреден съд - такъв, който е създаден във връзка с конкретна фактология (отделно - работи по нарочно създадена за конкретната фактология правна рамка) и страхът е именно в това, че такъв съд поначало се създава, за да бъде някой осъден (винаги има оправдани, разбира се, дори и от Народния съд, което не значи, че той не е бил създаден поначало, за да осъжда и още по-просто казано - за разправа с политическите противници, защото Народният съд в България е произнесъл над 1000 смърни присъди при под 100 от Нюрнбергския трибунал, а там са съдели едни хорица, дето хич не са се шегували преди и по време на войната). И Нюрнбергският, и Токийският трибунали са били също именно извънредни съдилища, каквито примери впрочем има из цяла Европа след Втората световна война и всички те са си именно примери на извънредни съдилища - такова е било времето. Всякакви други дълбокомислени разсъждения за това в каква система или извън каква система трябвало да бъде, за да е извънреден един съд, по каква правна уредба трябвало да работи и т. н. категорично носят привкус на аргументи, създадени по конкретен повод, за удовлетворяване на едни или други интереси. Специфики са налице както при военните, така и при лицата с имунитет и пр. въпроси, свързани именно със субекта. Защо чак сега на някого му хрумва, че подобна специализация правела съда извънреден, особено що се отнася до военните съдилища, които дори правораздават по-малкопо-специфичен процесуален ред? Ами защото - както вече казах по-горе - такава специализация не ги прави извънредни съдилища и затова военен съд има навсякъде.

  7. 38
    | нерегистриран
    1
    -3

    Като гледам как са се активизирали троловете, явно вчера Именникът е почерпил и е раздал подаръци. Най-вече на тези, дето са отправили преюдициалното запитване.

    Народният съд е осъдил и избил много повече хора, отколкото на осъдени и екзекутирани в Нюрнберг, което ще рече, че едва ли идеята на Парижкия договор е да се направи това, което в България са извършили съветските окупатори!

    Що се отнася до Държавния съд - той е за съдене на министри, което ще рече, че повечето от избитите от сталинските окупатори чрез т. нар. Народен съд не е можело дори да са подсъдими пред Държавния съд.

    Гледам определиха троловете като представители на десен болшевизъм. Че какво дясно може да има в главите на деца на ЦК на БКП, внуци на офицери от съветската армия, чийто родители са членове на БКП, а сестра им е доносничка от ДС?

    Специализирания съд е регламентиран в Конституцията.

    Пита се обаче в задачката откъде накъде в СГС се оказват разни ВИП-дела, които иначе би трябвало да са подсъдни на други съдилища, тъй като нищо от това, за което се води делото не се е случило в София, та да са подсъдни на него!

    Не трябва ли да се помисли дали и без туй тъй обременият с дела СГС да се разтовари от някои платежоспособни обвиняеми и техните дела да си се гледат там, където би трябвало по правилата за териториалната подсъдност?!?

    А сега вече ревете, щото ако и това стане, доста тлъсти кокали няма да попаднат в купичката на гнилите съдийки!

  8. 37
    Мисълта | нерегистриран
    4
    -2

    Народният съд е регламентиран в кратуните на кундурджиите. До коментар [#36] от "Малък Пенчо не ми разбрал мисълта ... ша ма прощаваш! ":мисълта ми е, че Народният съд е по член 5 от Парижкия мирен договор, а не е регламентиран в кратуните на кундурджиите, а Държавният съд е регламентиран в Търновската конституция!

  9. 36
    Малък Пенчо | нерегистриран
    1
    -5
    До коментар #34 от "Малък Пенчо. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. | нерегистриран":
    Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Международния трибунал в Нюрнберг и Международния военен трибунал за Далечния изток, известен още като Токийски международен трибунал. Ето защо Народният съд със своите присъди издигна високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Подобни военни съдилища работят в Германия, Великобритания, Франция, Италия, СССР, Холандия, Норвегия, Белгия, Дания, Гърция, СФРЮ, Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия и др. Този съд не е прецедент и в политическата история на България, преди него е създаден Държавният съд, като Третият държавен съд е свикан за наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война. Член 5 от Парижкия мирен договор между България и съюзените и сдружени сили за прекратяването на положението на война задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството. Българската делегация в Париж се води от Кимон Георгиев, въпреки че министър-председател на България е Георги Димитров.

    Първия, Втория и Третия държавни съдилища са с конституционно основание за започване на парламентарна процедура по търсене на углавна отговорност спрямо министри на основание приетите на 9 април 1879 г. чл. 155-159 от основния закон на Княжеството. Те въвеждат института на конституционната министерска наказателна отговорност. Особено важен е чл. 155, визиращ престъпленията, за които могат да бъдат съдени министрите – „за измяна на Отечеството или на княза, за нарушения на конституцията, за предателство или за някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза”. Съгласно решение №6/2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. : "Действащата Конституция на Република България не съдържа регламент, който да е относим пряко към дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, и който да съдържа конституционно отправна точка за обособяването им като такива, принадлежащи към едната или другата група, съответно видовото им различие." Ето какво се случва с такива като теб, които ги мързи да четат и да учат съгласно популярното стихотворение на Петко Славейков ...

    Малък Пенчо



    Пенчо бре, учи!

    Пенчо си мълчи.

    Пенчо бре, чети!

    Муси се, сумти.



    Пенчо бре, чети!

    Пенчо не чете.

    Пенчо, работи!

    Пенчо пак не ще…



    Пенчо го мързи,

    гледа да лежи —

    ходи, та се май,

    дири да играй.



    Време се мина,

    Пенчо порасна,

    иска да яде —

    няма откъде.

    И от написаното от теб, след като го прочетох, не ти разбрах мисълта ... ша ма прощаваш!



    Ако хипотезата ти е, че т.нар. Народен съд е по международното право ... да ... тя е вярна и правилна, доколкото ... победителите не ги съдят ... все ПАК.

  10. 35
    Славчо Христов, Ицо Салфетката, Емил Хърсев и сие крадци ненаказани | нерегистриран
    5
    0
    До коментар #28 от "КС са майстори на юридическата еквилибристика,(игра на думи), | нерегистриран":
    целяща целесъобразен, до желания от една шепа хора извод, а не конституционосъобразен краен резултат, който в крайна сметка е в тежко противоречие с Конституцията на Република България. Конституционно дело №10/2017

    Защо Специализираното правосъдие е извънредно?

    Мотивите на КС: "Действащата Конституция на Република България не съдържа регламент, който да е относим пряко към дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, и който да съдържа конституционно отправна точка за обособяването им като такива, принадлежащи към едната или другата група, съответно видовото им различие." Щом действащата Конституция на Република България не съдържа регламент, който да е относим пряко към дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, и който да съдържа конституционно отправна точка за обособяването им като такива, принадлежащи към едната или другата група, съответно видовото им различие. Щом няма разлика в дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България те са идентични. Специализираният наказателен съд при липса на различие е извънреден и следва, че е противоконституционен. Всичко друго в нарушение на Конституцията на България са всевъзможни правни еквилибристики.

    Специализираният наказателен съд ще е конституционосъобразен, ако преследваше една от най-големите кражби в историята на България - кражбите на два века 1990 г. - 2018 г. Огромните кражби на тъй наречените демократични промени, грабежите на американският план Ран ът за псевдо прехода от планова към пазарна икономика, банковият фалит на уж демократична България, изчезналите пари от приватизацията и средствата на осигурените лица в държавното обществено осигуряване които са „изчезнали”, „присвоени” или грабежно „загубени“. Специализираният наказателен съд щеше да е конституционосъобразен, ако преследваше виновниците за претърпяната Четвърта и започващата Пета национална катастрофа на България.

  11. 34
    Малък Пенчо. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. | нерегистриран
    3
    -1
    До коментар #33 от "Илф и Петров | нерегистриран":
    Наистина ПАК, ПАК и ПАК не си разбрал!



    Държавният съд е регламентиран в Търновската конституция! Народният е регламентиран в кратуните на кундурджиите. Надявам се, не се причисляваш към тази група! Последният държавен е този след ПСВ, понеже проформа се е наричал Държавен. И по този аргумент сам се оборваш. Понеже и сам си противоречиш - кое има примат - формата или съдържанието, а?! А и освен това съди по "специален закон" като тези "норми" на герберастите в НПК - Закон за наказване на виновниците за националната катастрофа!



    Военните са специализирани поради "извънредността" на войната като цяло в човешката история. Понеже не е нормално за воюваш, а да живееш мирно, нали? Военните ги има в К, а и в почти всички държави, така че за "необичайна извънредност" не може да става дума, понеже и в мирно време има военни.



    А що се отнася до любимият ти СГС - там нещата наистина не бяха като цяло сложени изначално нормално и de jure и затова се стигна дотук:



    [[_70190_]]

    Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Международния трибунал в Нюрнберг и Международния военен трибунал за Далечния изток, известен още като Токийски международен трибунал. Ето защо Народният съд със своите присъди издигна високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Подобни военни съдилища работят в Германия, Великобритания, Франция, Италия, СССР, Холандия, Норвегия, Белгия, Дания, Гърция, СФРЮ, Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия и др. Този съд не е прецедент и в политическата история на България, преди него е създаден Държавният съд, като Третият държавен съд е свикан за наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война. Член 5 от Парижкия мирен договор между България и съюзените и сдружени сили за прекратяването на положението на война задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството. Българската делегация в Париж се води от Кимон Георгиев, въпреки че министър-председател на България е Георги Димитров.

    Първия, Втория и Третия държавни съдилища са с конституционно основание за започване на парламентарна процедура по търсене на углавна отговорност спрямо министри на основание приетите на 9 април 1879 г. чл. 155-159 от основния закон на Княжеството. Те въвеждат института на конституционната министерска наказателна отговорност. Особено важен е чл. 155, визиращ престъпленията, за които могат да бъдат съдени министрите – „за измяна на Отечеството или на княза, за нарушения на конституцията, за предателство или за някаква вреда, причинена на Княжеството за лична полза”. Съгласно решение №6/2018 г. по конституционно дело № 10/2017 г. : "Действащата Конституция на Република България не съдържа регламент, който да е относим пряко към дефинирането в детайли на понятията извънреден и специализиран съд по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, и който да съдържа конституционно отправна точка за обособяването им като такива, принадлежащи към едната или другата група, съответно видовото им различие." Ето какво се случва с такива като теб, които ги мързи да четат и да учат съгласно популярното стихотворение на Петко Славейков ...

    Малък Пенчо



    Пенчо бре, учи!

    Пенчо си мълчи.

    Пенчо бре, чети!

    Муси се, сумти.



    Пенчо бре, чети!

    Пенчо не чете.

    Пенчо, работи!

    Пенчо пак не ще…



    Пенчо го мързи,

    гледа да лежи —

    ходи, та се май,

    дири да играй.



    Време се мина,

    Пенчо порасна,

    иска да яде —

    няма откъде.

  12. 33
    Илф и Петров | нерегистриран
    1
    -2
    До коментар #32 от "bojanets | нерегистриран":
    Аз пак не мога да разбера - след като по-рано СГС беше първа инстанция по дела срещу определен вид подсъдими, независимо от престъплението и след като военните съдилища гледат дела срещу военни независимо от престъплението, защо никой не повдигна въпроса за извънредност? Нещата са кристално ясни. Извънреден е съдът, който е създаден по конкретен повод, този съд е създаден за разправа и не е безпристрастен, такива са били народният сут и този след Първата световна война.

    Наистина ПАК, ПАК и ПАК не си разбрал!



    Държавният съд е регламентиран в Търновската конституция! Народният е регламентиран в кратуните на кундурджиите. Надявам се, не се причисляваш към тази група! Последният държавен е този след ПСВ, понеже проформа се е наричал Държавен. И по този аргумент сам се оборваш. Понеже и сам си противоречиш - кое има примат - формата или съдържанието, а?! А и освен това съди по "специален закон" като тези "норми" на герберастите в НПК - Закон за наказване на виновниците за националната катастрофа!



    Военните са специализирани поради "извънредността" на войната като цяло в човешката история. Понеже не е нормално за воюваш, а да живееш мирно, нали? Военните ги има в К, а и в почти всички държави, така че за "необичайна извънредност" не може да става дума, понеже и в мирно време има военни.



    А що се отнася до любимият ти СГС - там нещата наистина не бяха като цяло сложени изначално нормално и de jure и затова се стигна дотук:



    [[_70190_]]

  13. 32
    bojanets | нерегистриран
    4
    -2

    Аз пак не мога да разбера - след като по-рано СГС беше първа инстанция по дела срещу определен вид подсъдими, независимо от престъплението и след като военните съдилища гледат дела срещу военни независимо от престъплението, защо никой не повдигна въпроса за извънредност? Нещата са кристално ясни. Извънреден е съдът, който е създаден по конкретен повод, този съд е създаден за разправа и не е безпристрастен, такива са били народният сут и този след Първата световна война.

  14. 31
    Абсолютно си прав! | нерегистриран
    4
    -2
    До коментар #30 от "неубедително решение | нерегистриран":
    Наистина специализация по отношение на заеманите от лицата длъжности е изключена. Това е така, защото противно би значело, че се създават съдилища intuito personae, а това в една правова държава е изключено, защото противоречи на основния принцип за равенството на гражданите пред закона. Тези аргументи се съдържат в някои трудове в немската правна теория. Вероятно това решение е писано от някой помощник-съдия, каквито им изглежда и в КС-зер, може ли цял конституционен съдия да пише решения?....Аргументите на конституционните съдии не издържат, те противоречат на правната доктрина, съдиите са се вгледали само в тясното прилагане на основния закон, т.е. изпаднали са в положение на човек, който вижда дървото, но не вижда гората. Може би и молителите по това дело не са си развили въпросите както трябва. Но така или иначе, това решение не е изпипано както трябва. То позволява да се разтеглят понятията, които са нормативно дефинирани, а това в публичното право е недопустимо. Решението всъщност нагледно демонстрира състоянието на нашето правораздаване, което се изразява в метода: "и така може, и иначе може, изобщо всякак може".

    И аз съм на същото мнение. КС се превърна в изтривалка.



    Значи може да има специализация /за съд/ по материя, но не и по длъжност. Така действа всяко кундурджийско управление и в частност това на Боко и Цоко, поради липса на "управленски капацитет".



    Наместо да тръгнат и да решат истинския проблем - състоянието на съдебната власт /кадрово най-вече и управленско/, те намират байпас, който de jure е противоконституционен. И КС /както винаги и още от времето на цоца/ им прислугва, понеже при бай Тошо юристите в неправова държава /чл. 1/ си служеха за формализиране на взетите в Политбюро "мъдри" държавнически и управленски решения. Сега последните се взимат на карти в Банки от Котараците, а допреди това и след 10.11.89 се взимаха в Сарая. Нещо неясно ли има? КС се състои от 12 парчета ето такива юристи, формирали своя и правен светоглед по онова време с онзи чл. 1. И резултата е налице, а ти ми говориш за немската правна теория, абе кви 5 лева БРЕ?!

  15. 30
    неубедително решение | нерегистриран
    6
    -4

    Наистина специализация по отношение на заеманите от лицата длъжности е изключена. Това е така, защото противно би значело, че се създават съдилища intuito personae, а това в една правова държава е изключено, защото противоречи на основния принцип за равенството на гражданите пред закона. Тези аргументи се съдържат в някои трудове в немската правна теория. Вероятно това решение е писано от някой помощник-съдия, каквито им изглежда и в КС-зер, може ли цял конституционен съдия да пише решения?....Аргументите на конституционните съдии не издържат, те противоречат на правната доктрина, съдиите са се вгледали само в тясното прилагане на основния закон, т.е. изпаднали са в положение на човек, който вижда дървото, но не вижда гората. Може би и молителите по това дело не са си развили въпросите както трябва. Но така или иначе, това решение не е изпипано както трябва. То позволява да се разтеглят понятията, които са нормативно дефинирани, а това в публичното право е недопустимо. Решението всъщност нагледно демонстрира състоянието на нашето правораздаване, което се изразява в метода: "и така може, и иначе може, изобщо всякак може".

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.