На 15 март 2021г. касационен състав на Административен съд София – град (АССГ) постановява решение по жалба на коалиция „Демократична България - Обединение“ срещу съвместни Указания относно обработване и защита на личните данни, приети на основание чл. 57, ал.1, т.49 от Избирателния кодекс (ИК) от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и Централната избирателна комисия (ЦИК). С въпросното решение на практика административният съд „узакони“ провеждането на видеонаблюдението, придружено с излъчване в интернет, на преброяването на бюлетините по време на предстоящите парламентарни избори. С решението си магистратите отмениха указанията на ЦИК и на Комисията за защита на личните данни, според които заснемането нарушава Закона за защитата на личните данни.

Четейки въпросния съдебен акт става ясно, че според съдебния състав повече от три години всички не само в България, но и в другите държави членки, явно напълно погрешно прилагаме т.н. GDPR или ОРЗД (Общ регламент относно защитата на данните). Съдът се позовава на чл. 2, ал.2, т. „а“ от ОРЗД[1], където е уреден материалният му обхват и тълкува тази норма по изключително екстравагантен начин, казвайки че регламентът е приложим единствено в областите, в които Европейският съюз (ЕС) има компетентност. При преглед на практиката на Съда на ЕС, очаквано се установява, че подобна теза не само липсва, напротив практиката изобилства от дела, по които Съдът на ЕС се произнася в обратната насока. Такива са решението по делото Neumann / Hauptzollamt Hof/Saale[2], Решение от 11 март 2003 г., по делото Dory, C-186/01, където се казва: „Решенията на държавите-членки относно организацията на техните въоръжени сили не биха могли да изключат изцяло прилагането на общностното право (…)“. Следва обширна и константна практика[3], казваща еднозначно - въпреки, че държавите членки са тези, които приемат мерки за осигуряване на тяхната вътрешна и външна сигурност, от това не следва, че подобни мерки могат да изключат изцяло прилагането на общностното право. Съдът на ЕС, който единствен е призван да тълкува европейското законодателство, казва, че не може да се изведе заключението, че съществува обща резерва, присъща за Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съдът изрично заявява, че за да се признае съществуването на такава резерва, извън специфичните условия на разпоредбите на Договора, би рискувало да засегне обвързващия характер и еднообразното прилагане на общностното право. Въпреки това, АССГ решава, че ще излезе с ново тълкуване на европейските норми, което би могло да постави началото на едно цялостно преосмисляне на прилагането на европейското право в България – доста по-рестриктивно и ограничено, отколкото сме свикнали досега.

В друга част от мотивите си административният съд посочва, че изборното помещение е обществено място и всеки, който участва в процеса, може да снима след края на изборния ден. Според съда това е в съответствие на закона и на самите указания на ЦИК - гарантиране на прозрачност, обективност и законосъобразност на изборния процес.

Защо обаче подобна практика противоречи на българската Конституция? Още в чл.6 (1) изрично е записано, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. В този смисъл дори на публични места, каквито според АССГ са изборните помещения, преброителите на бюлетините могат да станат обект на нерегламентирано заснемане, против волята им, което безспорно би нарушило тяхното право на достоен живот. Казаното веднага препраща и към чл. 32 от българския основен закон, който ясно и непротиворечиво казва, че личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Допуснатото от АССГ прилагане на видеонаблюдение над преброяването на бюлетините, без преди това да е било поискано и респективно дадено съгласие от страна на членовете на комисиите, откровено би влязло в противоречие с Конституцията и това се потвърждава от ал. 2 на същия чл. 31, според който „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. Тук е важно да се уточни, че „предвидените от закона случаи“ в настоящата ситуацията не допускат хипотезата за видеозаснемане на преброяващите най-малкото поради факта, че в Изборният кодекс (ИК) такава изрична възможност не е предвидена.

Противоречието с Конституцията на одобреното от АССГ видеонаблюдение на преброяването на изборните бюлетини, освен че крие риск от нарушаване на тайната на вота, засяга основни гарантирани права на членовете на комисиите, противоречи на Конституцията и по друга линия. А именно – в чл. 38 от основния закон е записано, че „никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения“. Не може да не се обърне внимание обаче, че жалбата срещу указанията на ЦИК и на Комисията за защита на личните данни идва не от обикновени граждани, на които предстои да упражнят конституционно гарантираното им право на глас, а от политическа партия, която на всичкото отгоре в момента на излизане на решението на съда се намира в предизборна кампания. Тоест – недопустимо е да се допуска ограничаването на правата на преброяващите бюлетините, още по-малко при риск от засягане на тайната на вота на трети лица, чрез пряка намеса в личната им сфера, без изричното съгласие на всеки един от тях, за да се придаде тежест на правото на членовете на споменатата партия да произведат практика, която никога досега не е била прилагана у нас, присъща е за убежденията единствено на собствените й членове и симпатизанти и най-вече – не е предвидена в закона. Изискването за последното е ясно описано в чл. 42 ал. 2 от Конституцията, която гласи, че „организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон“. Самите права на недоволните от изборните резултати, в крайна сметка също не са оставени „на произвола на съдбата“ от българския основен закон, като в него изрично е предвидено, че „законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон“ (чл. 66 КРБ).

Всичко казано дотук дава ясно да се разбере, че предложената от един от политическите играчи и състезател за изборна победа практика всъщност не може да бъде допусната, а ако това бъде сторено, то тя откровено би нарушила правата на други граждани – в случая членовете на комисията, които не са дали изричното си съгласие да бъдат заснемани, пускани лайф във Фейсбук или излъчвани по други канали, като образът и трудовата им дейност, гарантирана от ИК, се запаметяват в интернет пространството и то завинаги.

Това обаче не е всичко, тъй като за разлика от българския Конституционен съд, пред който до момента не е имало за решаване казуси свързани с видеонаблюдението на изборния процес, поради което и липсват произнасяния по темата, по въпроса има богата практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Така например, на 8 април СЕС обяви Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).  Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления. В своето решение от 8 април 2014 Съдът на ЕС приема, че: „Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни, се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералния адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съдът констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата“.

Подобно излъчване на преброяването, вследствие на което записите на участниците в него, за дълго ще останат в интернет пространството и вероятно ще се направи опит да бъдат ползвани от коалицията „Демократична България“ за оспорване на изборния резултат, в случай на незадоволителен за тях изход от изборите, изцяло противоречи на цитираното решение на СЕС.

На 13 май 2014 СЕС постанови и друго много важно решение, отнасящо се до правото на всеки гражданин „да бъде забравен“- Решение по дело C-131/12 Google Spain SL, Google Inc./Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González. Делото е първото, по което от Съда на ЕС се иска да тълкува Директива 95/46/ЕО относно защитата на личните данни, по отношение на търсачките в интернет. Това е съществен въпрос за националните органи за защита на личните данни и съдилищата на държавите членки. В заключението си съдът допуска възможността едно лице да се обърне към компания, която управлява търсачка, и да иска заличаване на връзки към страници, а ако искането не бъде уважено – към съответния надзорен или съдебен орган. Съдът приема още, че за да зачита правата, предвидени в Директива 95/46, и за да изпълни условията, предвидени в нея, администраторът, който управлява интернет търсачка, е длъжен да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, съдържащи информация за последното. Това следва да бъде направено включително и в хипотезата, при която първоначалното публикуване е извършено законосъобразно.

От друга страна, в практиката на ЕСПЧ пък има друго важно и интересно дело, изводът от което е ясен и непротиворечив – гражданите не могат да бъдат заснемани без тяхно изрично знание за това, като те имат право на контрол върху такива действия, тъй като заснетите образи могат да бъде използвани в бъдеще. На 27 май 2014 година ЕСПЧ публикува решение по делото Кабера срещу Испания, отнасящо се до видеозаснемането и защитата на правото на лична неприкосновеност. Делото разглежда въпроса допустимо ли е видеозаснемане на публични места, без предварително задължително указване на видеокамерите и уведомяване на гражданите. Съдът напомня, че личен живот няма изчерпателно определение, но във всички случаи става дума за информация, която едно лице е разумно да очаква, че не може да бъде публикувана без негово съгласие.

На 28 ноември 2017 г. ЕСПЧ прие друго интересно решение, което може да бъде приложено към настоящия казус. Става дума за делото  Antović и Mirković v Черна гора, решението по което е взето с  четири гласа за и три особени мнения. По него ЕСПЧ решава, че има  нарушение на член 8 ЕКПЧ. Казусът е следният - двама професори в университета на Черна гора, Невенка Антович и Йован Миркович, са жалбоподатели  по делото, тъй като в университета, в който работят са монтирани видеокамери. Професорите са обжалвали решението за това видеонаблюдение, но националните съдилища приемат, че аудиториите, в които  Антович и Миркович  преподават, са публични пространства и няма неправомерна намеса в личния им живот.

Съдът в Страсбург обаче не мисли така, като отхвърля доводите на правителството, че делото е недопустимо, тъй като аудиторията е публично пространство. Съдът преди всичко намира, че  – както вече е установил в други дела – личният живот може да включва професионални дейности. Следователно член 8 ЕКПЧ е приложим. „Настоящият случай не се отнася до камери за сигурност, поставени например на входовете и изходите на университетските сгради. Отнася се до видео наблюдението на аудиториите. Гарантиране на  безопасността на хората и имуществото  е  една от целите на мярката, другата цел е мониторингът на учебните дейности  –  фактът, че деканът е имал достъп до записите, изглежда потвърждава, че това наистина е преследвана цел. Университетските аудитории не са нито частно, нито обществено място. Те са места, където преподавателите срещат своите студенти и взаимодействат с тях.  Струва ни се, че в такова взаимодействие преподавателят може да има очаквания за неприкосновеност на личния живот –  в смисъл, че   обикновено се очаква, че това, което се случва в класната стая,  може да се наблюдава само от тези, които са оправомощени да присъстват в клас  и действително присъстват“, казва в решението си ЕСПЧ.

Практиката си всъщност ЕСПЧ е установил концепцията за зона на неприкосновеност на личния живот, на която всеки има право – дори тези, които живеят като обществени личности. Тази зона на неприкосновеност на личния живот съществува независимо от твърдения за извършено нарушение или "друга лоша слава", което се потвърждава от решението на ЕСПЧ по делото Peck v UK. По него жалбоподателят настоява, че правата му са били нарушение, след като е бил заснет в опит за неуспешно самоубийство, след което кадрите са били публично разпространени. Жалбоподателят настоява, че правото му на личен живот съгласно член 8 от ЕКПЧ е било нарушено от разкриването на кадрите от видеонаблюдението от местната власт. Той също така изтъкна нарушение на член 13 от ЕКПЧ, който изисква правото на ефективно средство за правна защита. В решението си ЕСПЧ заключва, че е налице нарушение на член 8, тъй като не е имало съответна или достатъчна причина в подкрепа на разкриването на кадри от видеонаблюдение, които разкриват самоличността на жалбоподателя. Не са били въведени достатъчно предпазни мерки, за да се осигури защита на самоличността на жалбоподателя, а защитата на личните данни е от основно значение за удоволствието от личния живот на дадено лице. „Член 8 се прилага, въпреки че жалбоподателят е бил на публична улица, тъй като не е участвал в публично събитие и не е бил публична личност“, казва ЕСПЧ.

По аналогия с цитираната практика, на първо място членовете на изборните комисии, както и изрично посочените в ИК субекти, са единствените, които биха могли да имат достъп до изборните помещения, като действията им през времето на преброяването са в сферата на личния живот, щом се касае до онези техни действия, които са извън задълженията им по ИК. В този ред на мисли, заснемането им, публикуването на образите им в интернет и запазването на цитираните записи за продължителен период, с цел да станат публично достояние, би нарушило техните права. Нещо повече – спорно е доколко членовете на изборните комисии, които в последствие ще преброяват бюлетините са и „публични личности“, като в този смисъл – доколко тяхното право на личен живот няма да влезе в конфликт с прокламираното зад исканото видеонаблюдение право на гражданите да бъдат информирани. Както вече стана ясно, пред ЕСПЧ и Европейските органи вече е имало подобни казуси, като практиката безспорно показва, че по-голяма тежест в ситуации като цитираната най-често се дава на правото на личен живот.

[2] Решение от 13.12.1967 г., Neumann / Hauptzollamt Hof/Saale, 17/67, Rec. 1967, p. 571

[3] Решение от 15.12.2009 г., Комисия/Финландия, C-284/05, Сб. 2009, с. I-11705; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Швеция, C-294/05, Сб. 2009, с. I-11777; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Германия, C-372/05, Сб. 2009, с. I-11801; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Италия, C-387/05, Сб. 2009, с. I-11831; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Гърция, C-409/05, Сб.2009, с. I-11859; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Дания, C-461/05, Сб. 2009, с. I-11887; решение от 15.12.2009 г., Комисия/Италия, C-239/06, Сб. 2009, с. I-11913; , решение от 4.03.2010 г., Комисия/Португалия, C-38/06, Сб. 2010, с. I-1569 –

Още по темата

Политическите практики нямат място в адвокатурата, явявам се като независим кандидат без лоби

Предишна новина

Бракониери нападнаха с нож горски служители в Разлог

Следваща новина

Коментари

15 Коментара

  1. 15
    М.М. | нерегистриран
    0
    0

    АЛОООО ЦВЕТЕЛИНА,
    ПИША НА ТИ, ЗАЩОТО НЕ УВАЖАВАМ СТАНОВИЩАТА ТАКА КАКТО СИ ГИ НАХВТРЛЯЛА.
    НЕЩО МАЙ НЕ РАЗБИРАШ И „БЪКЕЛ“ ОТ ТОВА КОЕТО СИ ПРОЧЕЛА И НИ ГО ПРЕДАВАШ. САМО ДА ТЕ ПОПРАВА, ЧЕ ИСКАНЕТО Е ЗА ЗАСНЕМАНЕ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ИЗБОРНИЯ ДЕН И НЯМА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ. НЯМА КАК ДА СЕ РАЗБЕРЕ КОЙ КОЯ БЮЛЕТИНА Е ПУСНАЛ И ТАКА ВОТА СИ ОСТАВА ТАЕН. АКО ИСКАШ ОЩЕ СЪВЕТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ, ЧЕ В САЩ МНОГО ПОВЕЧЕ СА ЗАЩИТЕНИ ЛИЧНИТЕ ДАННИ, ЗАЩОТО АКО ОБЕЩЕТЕНИЯТА ЗА КАКВОТО И ДА Е СА ПО ХИЛЯДА ЛЕВА – В САЩ И МИЛИОН ПОНЯКОГА Е МАЛКА СУМА.
    ПО КАКЪВ ДЕМОКРАТИЧЕН ЗАКОН БЯХА НАЛОЖЕНИ ФИЗИЧЕСКИ И ДУШЕВНИ СТРАДАНИЯ ВЪРХУ ПРЕДАВАЩИТЕ БЮЛЕТИНИТЕ И 35 ЧАСА НЕ СА СПАЛИ. ДАЛИ СЕ СЕЩАШ, ЧЕ РАЗПОРЕДИЛИЯ ТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАКАЗАТЕЛНО ОТГОВОРЕН , А ДЪРЖАВАТА ДА ЗАПЛАТИ ОГРОМНИ ОБЕЩЕТЕНИЯ.
    ДА ПОСТАВИШ НА РИСК ЗДРАВЕТО НА ХОРА И ДОРИ ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТ Е ПРИЛАГАНО ОТ ДИКТАТОРСКИ РЕЖИМИ И В ЛАГЕРИТЕ. МОЖЕШ ЛИ ДА ОТГОВОРИШ КОЙ ЩЕ Е ОТГОВОРЕН, АКО ИМАШЕ ИНФАРКТ ИЛИ ИНСУЛТ ПРИ ТАКОВА НАПРЕЖЕНИЕ И ЧАКАНЕ БЕЗ ТОАЛЕТНИ В АВТОБУСИТЕ. ТЕЗИ ХОРА БЯХА ПОДЛОЖЕНИ НА МЪЧЕНИЕ И ВИНОВНИЯ Е ЗА ХАГСКИЯ ТРИБУНАЛ.
    АКО ГЛЕДАШ ТЕЛЕВИЗИИ И ИНТЕРНЕТ ИЗЛЪЧВАНИЯ ТРЯБВАШЕ ДА ЗНАЕШ, ЧЕ В САЩ СЕКЦИЯТА СЕ ЗАТВАРЯ В 22:00 ЧАСА И СЕ ОТВАРЯ В 8:00 КАТО ИМА ПОСТОЯНЕН БИДЕОЗАПИС. ТАКА СЕ ДАВА ВРЕМЕ ЗА ПОЧИВКА.
    КАКВО ПРЕЧЕШЕ ДА ИМА В ЗАКОНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАПИСВАНЕ НА ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ЗАВЪРШВАНЕ И ТЕЗИ ЗАПИСИ ДА СА ПОД КОНТРОЛ НА ПОЛИЦИЯТА И ДА ГИ АРХИВИРАТ, А ПРИ ОБЖАЛВАНЕ ПОЛИЦИЯТА ГИ ПРЕДОСТАВЯТ ПРЕД СЪДА. НЕЩО НЕ СИ МНОГО КОМПЕТЕНТНА ЦВЕТЕЛИНА
    СЕГА ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО:
    Общ регламент относно защита на личните данни (Регламент (ЕС) 2016/679)
    Член 6
    Законосъобразност на обработването
    1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
    д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

    ЦВЕТЕЛИНА ,
    ИЗБОРИТЕ НЕ СА ЛИ ОТ НЕОБХОДИМИЯ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС.
    ОТНОСНО КОНСТИТУЦИЯТА КОЯТО ЦИТИРАШ, ЧЕ ЗАБРАНЯВА ЗАСНИМАНЕ БЕЗ СЪГЛАСИЕ НА ЛИЦЕТО НЕ СИ НАЯСНО, ЧЕ РЕШЕНИЯТА НА ЕСПЧ СЪЗДАВАТ ПРАКТИКА С ПО-ВИСОКА СТЕПЕН ОТ ВЪТРЕШНОТО ПРАВО БИЛО ТО И КОНСТИТУЦИЯТА.
    ТАКА ИДВАМЕ НА ЧЕРЕШКАТА: КАЖИ СИ В РЕШЕНИЕТО ПО ДЕЛОТО СРЕЩУ ИСПАНИЯ КАКВО КАЗВА ЕСПЧ. СЕГА ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО:
    СЪДЪТ КАЗВА: ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПРАВИ ЗАПИСИ ЗА ЗАЩИТА НА СВОИ ПРАВА И ДА ПОЛЗВА ЗАПИСА САМО ПРЕД СЪД.
    КАЖИ СЕГА КАК ЩЕ ИЗЛЕЗЕ В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО ЗАПИС, АКО БЕШЕ УРЕДЕНО ДА СЕ НАБЛЮДАВА ОТ МВР ЗА ПОЛЗВАНЕ ПРЕД СЪД.
    ТАКА ТРЯБВА ДА СЕ СЪГЛАСИШ, ЧЕ ХУНТАТА НЕ ИСКА ДА ИМА ДОКАЗАТЕСТВЕНИ СРЕДСТВА, ЗАЩОТО ЗНАЯТ, ЧЕ ЩЕ ПРИМЪКВАТ ЧУВАЛИ )))
    ЛАВИНАТА ОБАЧЕ ТРЪГНА И СПИРАНЕ НЯМА.

  2. 13
    ЦИК | нерегистриран
    7
    -2

    Благодаря ви за тази информативна, структурирана и внимателно анализирана статия. Подхода ви следва линията на изтънчен демагог, а текста ви на платена реклама. Щом неприкосновеността на лицата, избрали да "позахлебят" покрай изборите е съизмерима, та даже и доминира над открити, призрачни и честни демократични избори - означава, че всичко, което знаем за демокрация и държавни органи е всеобща лъжа. Много важно, че леля Тонка от някоя забита районна избирателна комисия, ще я видят по камерите, че си върши работата.
    Поздравления на АССГ за обмисленото и правилно решение

  3. 12
    ? | нерегистриран
    3
    -1

    Той още Алеко Константинов е описал как бай Ганьо прави избори. Културни особености, брат.

  4. 11
    Защо? | нерегистриран
    4
    -2

    Защо авторката не се занимава с теми, които ѝ се удават, като порнографията и човешките права, и определянето на делегираните прокурори, като решителна крачка към светлото бъдеще, а е тръгнала да спори с трима професионални съдии?!?

  5. 10
    | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #9 от " | нерегистриран":
    Опозицията по дефиниция е малцинство, а управляващите - мнозинство. Управляващите имат интерес да си спазват "законното", без да ги е еня за правилното (правото). А ти спекулираш с твърдението, че опозицията трябвало да си промени закона. Затова започнах с това, че Цветелинка ще ни полива с правни основания. Само дето пропуска, че дрешката е окъсана и управляващите са длъжни да вземат мерки за закърпването й, а при нужда - и смяна. За да може законното да съответства на правото. Иначе не чакай справедливост. Или чакай...от умрял писмо (или, както казваш, от опозицията да успее да промени закона при бездействие от управляващите).

    Нямам спомен дори да са го предлагали.

  6. 9
    | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #8 от " | нерегистриран":
    Ми питай БСП и ДПС защо не са променили ИК по-рано и не са въвели видеонаблюдение, за да не се налага да се нарушава законът. Нали има и опозиция уж? Върховенство на закона е да се следва ЗАКОНЪТ, който е фактическата дреха на правото. Тази практика противоречи на българските закон и Конституция, на европейското и на международното право... какво повече има да се говори по темата?!

    Опозицията по дефиниция е малцинство, а управляващите - мнозинство. Управляващите имат интерес да си спазват "законното", без да ги е еня за правилното (правото). А ти спекулираш с твърдението, че опозицията трябвало да си промени закона. Затова започнах с това, че Цветелинка ще ни полива с правни основания. Само дето пропуска, че дрешката е окъсана и управляващите са длъжни да вземат мерки за закърпването й, а при нужда - и смяна. За да може законното да съответства на правото. Иначе не чакай справедливост. Или чакай...от умрял писмо (или, както казваш, от опозицията да успее да промени закона при бездействие от управляващите).

  7. 8
    | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #7 от " | нерегистриран":
    Езикът е код, за да проговорим на един език - погледни броя на невалидните бюлетини от последните избори. И след това ми кажи - в хората ли е проблемът, или има нещо друго. За това, "другото", ми е приказката. И оттук - разликата между законно и правилно (според правото). Да го кажа по вапцаровски - "какво значи тук някаква си личност", след като "законно" след изборите ще цъфнат стотици хиляди невалидни бюлетини.

    Ми питай БСП и ДПС защо не са променили ИК по-рано и не са въвели видеонаблюдение, за да не се налага да се нарушава законът. Нали има и опозиция уж? Върховенство на закона е да се следва ЗАКОНЪТ, който е фактическата дреха на правото. Тази практика противоречи на българските закон и Конституция, на европейското и на международното право... какво повече има да се говори по темата?!

  8. 7
    | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #6 от " | нерегистриран":
    Мисля, че говорим на различни езици....

    Езикът е код, за да проговорим на един език - погледни броя на невалидните бюлетини от последните избори. И след това ми кажи - в хората ли е проблемът, или има нещо друго. За това, "другото", ми е приказката. И оттук - разликата между законно и правилно (според правото). Да го кажа по вапцаровски - "какво значи тук някаква си личност", след като "законно" след изборите ще цъфнат стотици хиляди невалидни бюлетини.

  9. 6
    | нерегистриран
    1
    -1
    До коментар #5 от " | нерегистриран":
    Измислил го е, измислил го е. Напълно законно си е избран. А дали правилно и справедливо, ти прецени.

    Мисля, че говорим на различни езици....

  10. 5
    | нерегистриран
    2
    -3
    До коментар #4 от " | нерегистриран":
    Справедливостта се постига като се спазват правото и законите....мисля, че не точно Хитлер го е измислил това.

    Измислил го е, измислил го е. Напълно законно си е избран. А дали правилно и справедливо, ти прецени.

  11. 4
    | нерегистриран
    3
    -1
    До коментар #3 от " | нерегистриран":
    Като Хитлер съм, нали! Важното е да си в съзвучие със закона, правото и справедливостта, кучета ги яли.

    Справедливостта се постига като се спазват правото и законите....мисля, че не точно Хитлер го е измислил това.

  12. 3
    | нерегистриран
    1
    -5
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    Е нали върховенство на закона искате? Или само понякога?

    Като Хитлер съм, нали! Важното е да си в съзвучие със закона, правото и справедливостта, кучета ги яли.

  13. 2
    | нерегистриран
    6
    -3
    До коментар #1 от " | нерегистриран":
    Аки имаше как и изборите щяха да са забранили. А Цветелинка услужливо щеше да ни залее с правни основания.

    Е нали върховенство на закона искате? Или само понякога?

  14. 1
    | нерегистриран
    7
    -7

    Аки имаше как и изборите щяха да са забранили. А Цветелинка услужливо щеше да ни залее с правни основания.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.