Съдия Мирослава Тодорова:

Зависимите магистрати бързо се ориентират към новия силен*

Зависимите магистрати бързо се ориентират към новия силен*

Вътрешните консултации на съдиите за номиниране на кандидат за главен съдебен инспектор продължават, а резултатите от дискусиите до този момент са нерадостни изводи за същността и ролята на инспектората към ВСС, за стремежа на политическите сили да влияят над органите за управление на съдебната власт, което обезверява добрите професионалисти, че могат да свършат полезна работа, поемайки поста.

За тези проблеми разговаряме със съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова, бивш председател на Съюза на съдиите в България.


Защо се стигна дотук - близо година да няма избран главен съдебен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС)? Ако това е симптом за криза - как бихте я определили?

Очевидно е криза – и на политическата система, защото отговорността за селекцията и избора лежи върху парламентарно представените партии, и на самия модел на Инспектората на ВСС.

Струва ми се, че кризата беше предсказуема. Инспекторатът е нов орган (от 2007 г.) и беше създаден не защото имахме осъзната необходимост, че за ефективното разделение на властите у нас се налага именно такъв модел на външен контрол върху съдебната власт, а защото имаше препоръки от Европейската комисия (ЕК). Не се състоя задълбочен професионален или пък политически дебат с факти, аргументи, съпоставка на устройството и организацията на съдебните власти в други държави.

Разбира се, това не e единствената, която ЕК е отправяла. Препоръки без последствия по отношение на организацията и устройството на българската съдебна власт са правили и институции на Съвета на Европа, необходимост от реформаторски мерки се вижда и в някои от осъдителните решения на ЕСПЧ по дела срещу България. Другите препоръки обаче не бяха така лесно включени във вътрешното право, а някои дори изобщо не бяха възприети. "Неприятните" за съобразяване препоръки бяха свързани с модела на самия ВСС - за намаляване на политическото влияние върху него, което сега се постига чрез избиране на половината изборни членове от Народното събрание, и за разделяне на управлението на съда от това на прокуратурата. Спомняте си, че миналото управление отложи изпълнението на препоръката на ЕК членовете на настоящия ВСС да бъдат избирани на принципа "един съдия - един глас".

Препоръката да се създаде възможност за външен контрол върху съда (защото ИВСС дава осезателна възможност най-вече за въздействие върху съда) обаче се хареса на политическите сили, тъй като осигурява легален път за въздействие. Този контрол при това статукво - с това ниво на политическа култура и при съществуващия начин на конституиране на другите органи на административно управление на съдебната власт, означава укрепването на политическата зависимост на съдебната власт, а не обратното.

Ако е така, защо тогава Европейската комисия препоръча точно създаване на такъв Инспекторат?

Според мен такава препоръка беше отправена, защото на ЕК й беше необходимо време да се ориентира в местния контекст, включително и по отношение на това кои от представителите на държавата изразяват автентично обществения интерес. За външните наблюдатели е необходимо време, за да разберат, че не винаги оплакванията на изпълнителната власт за проблемите на съдебната власт са продиктувани от компетентност или искреност.

Препоръчан беше Инспекторат, защото българските власти обясняваха, че един от съществените проблеми на държавата е прекомерната независимост на съдебната власт. По-късно докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка показаха обаче, че фундаменталните затруднения при осъществяване на върховенството на закона не са свързани с липсата на ресурс на държавата и тя, стига да иска, може да се справи с организираната престъпност. Не са свързани и с независимия съд, а с корумпирането на самите държавни власти и с отказа да се освободи съдебната власт от институционални механизми, които позволяват формиране на политически и икономически зависимости и пречат на съда да се превърне в действен коректив.

В същото време подобни институции – Инспекторат на съдебната власт – няма и в развитите демокрации.

Защо смятате, че Инспекторатът към ВСС  е предимно контрол върху съда? Той е орган и за прокурорите, и следователите...

Защото правомощията на съда формално се свеждат до писано слово на хартия – съдът пише съдебен акт, а преди това провежда публични съдебни заседания и в протоколите записва какво се е случило. Юридически властта на тази "хартия" би следвало да е най-важна за върховенството на закона, но на практика – при късогледите политически, икономически, а понякога и стоящите отзад чисто криминални противоборства, много по-важна през последните години се оказа властта на институциите, които могат да упражняват фактическа репресия на момента, веднага.

Спрямо тази власт - на репресията "на момента", политиците са публично много внимателни. Същевременно са много по-мотивирани да контролират тези институции отвътре и не разчитат да го правят чрез Инспектората, който контролира ритъма на действията и актовете, а не тяхното съдържание. Затова и в последните месеци имаше скандали, които показаха политическите апетити към постовете в прокуратурата.

Виждам, че няма политик, който да критикува главния прокурор...

Но подобно въздържание не винаги се забелязва в отношението към председателя на Върховния касационен съд. Помните, че бивш вътрешен министър беше репликирал председателя на ВКС с образна реч, която беше неприлична – за "падането на зъбите".

Признание, че дейността на ИВСС по-лесно се насочва към съдиите, направи и главният инспектор в интервю за "Капитал", когато обясни, че било трудно да бъдат проверявани прокурорите, защото "прикриват бездействието си с удължаването на сроковете". А възможността за продължаване на сроковете за разследване от прокуратурата е предвидена в закона и тя не е безконтролна. Така че ИВСС като че ли беше разглеждан като орган за контрол основно върху съдиите – за контрол върху правомощията на съда, и то най-вече фиксиран върху срока за написване на съдебния акт. Така я разбират властта на съда политическите сили, такъв механизъм за овладяване измислиха.

И все пак няма ли дисциплиниращи ефекти от дейността на ИВСС?

Дисциплиниращи ефекти от дейността на ИВСС, такава, каквато беше досега, имаше, но трудно може да се приеме, че цялостният ефект е положителен, защото контролът по формата само задълбочи тенденцията на бюрократизирането на съда. Много е лесно съдията да отговори на изискванията на ИВСС, достатъчно е само да се съгласи с разбирането, че политическото решение за целите на този орган, което доведоха до изменение на Конституцията, изисква от него да е чиновник – щом фокусът е върху срочността на документооборота.

Разбира се, така поставен, фокусът няма нищо общо с правото, с необходимостта да се мисли, да се внимава с хората и с техните претенции към съда. В това е причината органът с неговата къса история да е чуждо тяло за съдиите. Това навярно е и едното обяснение на факта, че в момента в него има само трима съдии инспектори.

Защо до този момент вътрешните консултации на Съюза на съдиите не дадоха резултат? Как оценявате дискусиите?

Според мен така се получи, че вътрешните консултации станаха началото на задълбочения професионален разговор сред съдиите за ИВСС. За мен лично т.нар. вътрешни консултации не бяха важни, за да демонстрираме показно демократично действие - как се прави прозрачна процедура. Или поне не само заради това, а защото вече имахме достатъчно конкретен повод, който направи разговора неподлежащ на отлагане - да обсъдим помежду си какъв ни е ИВСС, има ли място в системата от органи на съдебната власт и иска ли някой от нас да има нещо общо с него такъв, какъвто е сега; да разберем и въобще доколко ни е понятно какво представлява този орган и къде и дали има полезен потенциал.

Поначало всяка съдебна власт е полезно предпазлива към такива форми на външен контрол. Не е случайно от гледна точка на държавното устройство и управление, че контролът върху съда се осъществява в рамките на процеса – горната инстанция е тази, която единствена може да каже дали долният съд е сбъркал или не. А обществото контролира този процес, като изисква от политическите сили да приемат такъв регламент, че при първоначалните назначения в съда да бъдат избирани високо професионални юристи и цялостни личности, почтени и способни на емпатия.

Затова и в континенталните държави такъв орган като ИВСС няма. Въобще цивилизоването е протичало другояче - не по линията "контрол на контрола на контрола", която неминуемо стига до непреодолимия проблем, познат и на римляните – кой ще пази пазачите? Държавите с добро правосъдие, тук нямам предвид най-умното правосъдие, а това, което постига предназначението си на мирен хармонизиращ социален регулатор, се фокусират върху това как да се съхранява живо доверието – между хората и между хората и институциите, особено към съда. А доверието не укрепва, още по-малко пък, ако е загубено, може да се възроди, като се следва сталинската инструкция, че проверката е висша форма на доверие.

Управляването на съдебната власт чрез укрепване на доверието изисква стриктна проверка с много високи изисквания на кандидатите на входа на съдебната власт, а после, след назначаването им, изисква грижи - инвестиране в кадрите – в продължаващото им образование и в дейности, които са нужни за съхранението на интегритета им. Някъде на това "поле" следва да се търси и полезното предназначение на ИВСС. Разбира се, този подход – кадрите да се развиват, правосъдието да става по-одухотворено, изисква много повече работа, посвещаване, компетентност и добросъвестност, отколкото да се предвиди някоя нова форма на контрол. Но контролът не създава свободни хора, особено пък, когато стъпва на българските тоталитарни традиции и страх.

В този смисъл – вътрешните консултации бяха обнадеждаващи за нивото на доверие вътре в общността - имаше множество предложения, активни обсъждания, някои колеги в страната проведоха събрания. Разговорите поставиха и началото на анализа на проблемите.

Но защо чак сега започнахте да говорите за ИВСС?

На този въпрос нямам притеснения да кажа честния си отговор – за кое по-напред да говорим, докато гледаме толкова много дела – за правните проблеми по делата; за ВСС; за конкурсите на съдии; за оценката на качеството на съдийската работа; за случайното разпределение, за председателите; за формите на вмешателство в съдебната власт и т.н., и т.н.

Кои проблеми бях най-често поставяни от съдиите във вътрешните дискусии?

Разбира се, фундаменталният проблем, който стана явен още в самото начало, е недоверието, че в процедурата в Народното събрание професионализмът, който се изисква за тази специфична длъжност, ще бъде приоритетната ценност. И не непременно само защото вече ще има друг кандидат, партийно фаворизиран, а защото в парламента може би този специфичен професионализъм няма да има от кого да бъде оценен.

Несъмнено всички вълнения около непрозрачните парламентарни процедури имаха своя полезен демократизиращ ефект, но дори да измислим една съвършена процедура, все така нерешен ще остане въпросът от първа необходимост - как да върнем доверието на хората, които могат да вършат тази работа, за да се включват в политически процедури; и как да направим така, че тези, които ги избират, да са достатъчно просветени.

Ако не мислим за въпросите по същество, неминуемо ще стигнем до етапа, в който политическата система, която засега отказва да създаде необходимите условия съдебната власт да бъде независима, прибягва до по-рафинирани способи за защита на статуквото. Ще се търсят и намират за назначаване в органите на съдебната власт от политическата квота хора без биографии – чисти от компромати поради това, че са били чисти от каквито и да било действия и поемане на отговорност; хора без способности, лица зад които да стоят "другите" лица.

Оттук нататък възраженията по същество за професионализма – че съответният кандидат не разбира кога един проблем по делото е процесуално нарушение, кога представлява лоша или дори престъпна дейност по администриране и кога е системен недъг, за който отговорността не е на съдията, а на другиго, трудно могат да бъдат граждански преведени.

Може би - но това е личен възглед, не ангажирам колегите си, нито ССБ -  всичко това ни показва, че изборът на главен инспектор няма как да бъде политически по подразбиране, поради логиката на разделението на властите. Точно защото е грешно да бъде политически, затова и предизвика институционалната криза – партиите трудно постигат консенсус, защото всяка от тях се притеснява дали другата няма да получи по-голямо влияние в съдебната власт, ако овладее и този лост за въздействие върху съда.

Но това, което казвате, означава, че се налага преосмисляне на органа ИВСС въобще?

Налага се преосмисляне на целия орган, да.  При положение, че и ВСС не отговаря на базовия стандарт за осигуряване на независимостта на съда, който изисква съставът на кадровия орган да включва повече съдии, избрани от самите съдии, отколкото избрани от партиите, няма според мен никакво легитимно оправдание наред с голямата част от кадровиците на съдиите, и инспекторите им да бъдат политически назначения.

Ще припомня - от 25-мата членове на ВСС 6-ма се избират от съдиите, 11 от НС, 4-ма от прокурорите, 1 от следователите; 3-ма са по право - т.нар. трима големи – председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Помислете си какъв железен политически захват има сега върху съдебната власт. И още един детайл като илюстрация – по наказателните дела за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 5 г., в съдебните състави съдиите са малцинство. Мнозинството са съдебните заседатели, които се избират от общинските съвети, т.е. при подбора им пак се съблюдава влиянието на политически квоти поради липса на други ясни изисквания. И трети детайл в същата посока – съдиите се повишават и наказват с участието, понякога с решителното участие, на прокурорите във ВСС.

В другата държава, която е обект на мониторинг, Румъния, управлението на съдиите и прокурорите отдавна е разделно – има два съвета. Та – в този контекст и при тези тоталитарни традиции на единение на властите – дали можем да очакваме съдебната власт да изпълни предназначението си по Конституция – да е арбитър и коректив на останалите власти? Затова трябва да се търсят работещи решения за укрепване на независимостта на съда. В този смисъл може би балансът изисква главният инспектор да бъде избиран пряко от всички съдии. Но така илюстрирам своята гледна точка, която изразих в дебата на съдиите.

Казахте, че дори да бъде измислена и най-съвършена процедура, а тази в момента на ССБ според наблюдатели и е най-добрата и най-прозрачна от всички досега, главният въпрос си остава как да бъде върнато доверието на професионалистите, които могат да вършат тази работа, да участват.  Не разбирам как съвършената процедура може да пречи да бъдат издигнати само магистрати, които освен нравствени хора да са и най-добри професионалисти, които разбират - както казахте - какво е процесуално нарушение,  кога е отговорността на съдията и кога е другиму и т.н.?

Казвам, че процедурата не решава всички проблеми, а може да създаде опасна привидност, че проблеми няма, че всичко е наред, а съвсем да не е. Сега Народното събрание даде продължителен срок за номиниране на кандидати за главен инспектор и какво от това? Предвиждането на изслушвания, възможност за въпроси, проверки и т.н., е важно, но накрая решението е политическо, защото отговорността по Конституция за избора е на Народното събрание.

Процедурата може да изобличи чрез осветляване корумпираните, които не са взели мерки да скрият делата си, но може и да нагнети дебати с множество компромати, слухове, недомлъвки, на които органите, овластени да направят избора, да не са в състояние да дадат обяснение и така незаслужено да пострада репутацията на колеги, които не го заслужават.

Не е безпочвено това недоверие, защото във всички случаи досега на компрометирани парламентарни избори накрая никой не направи равносметка – какво беше нередното. Това доведе до ценностна девалвация – човешкото достойнство на засегнатите от скандалите нямаше никакво значение. Номинациите им включваха клишета, така че могат да прилягат на всички, ако се сменят имената и годините стаж, и съответно не бяха за никого конкретно. Накрая, след употребата им, номинираните биваха "изхвърляни" от процедурата без каквото и да било разяснение на публиката за случилото се, без равносметка, без поука и поставяне на ясна разграничителна линия между редното и нередното, между слуховете и фактите, без поемане на отговорност.

Неминуемо пряк резултат от това е загубата и на бездруго разколебаното доверие и съпротивата на колегите да влизат в някакви ритуали, в които човекът е без значение. Да не говорим, че това и не работи за обществената хармония, защото стимулира не оздравителни и очистителни процеси, а ожесточение и настървение между самите граждани и от гражданите към институциите. В тази ситуация разговорът за професионализма и компетентността е труден. Нали си спомняме, че при избора на инспекторите от предходния парламент, когато кандидатите бяха изслушвани и им бяха задавани въпроси, един от тях не можа да направи разлика между инспекторатите на съдебната власт и Министерството на правосъдието. Помним също, че за Парламента нямаше никакво значение, че кандидатът не знаеше разликата.

Да приемем, че политиците узреят, че е необходимо преосмисляне на най-важните за управлението на съдебната власт органи - ВСС и Инспектората, това надали ще стане в близко бъдеще. Означават ли Вашите основателни съмнения в искреността на политиците, че ССБ се отказва по тази причина от номинации? И как ще погледне обществото на такъв отказ?

Това, което мога да кажа със сигурност, е, че колегите продължават да обсъждат номинации. Отказите дотук на номинирани колеги бяха сериозно мотивирани и са свързани с всички особености на процеса по избор и на естеството на органа, за които споменах. Колегите не отказват поради нежелание да поемат отговорност. И сега има номинирани достойни наши колеги, които все още обмислят решението си. Освен това изборът не е сред всички съдии, а само сред тези, които отговарят на формалното изискване за стаж. Изискванията на закона поначало са такива, че изключват младото поколение и значителна част от средното поколение в съдебната власт, защото в закона е предвидено главният инспектор да е бил поне 10 години съдия в окръжен съд, т.е. във втората инстанция. При сегашния темп на кариерно израстване и при проблема с многогодишното командироване повечето съдии работят в първоинстанционен съд около 10 години. Това означава, че подходящите според закона съдии са около и след средата на 40-те си години. Така или иначе съдиите, и тук трябва да подчертая, че става въпрос за обсъждане с всички съдии, а не само с членовете на ССБ, не са спряли да търсят изход от кризата.

Много често изходът не е най-лесното решение, защото, както знаем от опит, всеки труден въпрос има поне един лесен за разбиране грешен отговор.

Вие номинирана ли сте и бихте ли се съгласили кандидатурата ви да бъде издигната?  

Не бих - от чувство за приличие. Трябва да бъдат избегнати всички опасности дебатът за главен инспектор да се превърне за пореден път в партиен двубой с извличане на краткосрочни преимущества. Травмирането на съдебната власт в последните години не бива да се превръща в изкушение партиите да се фокусират в надиграване и пак да избегнат неотложния разговор за инфраструктурата на съдебната власт, за да се постигне върховенство на закона.

Сега е моментът да започне осъзнаването на историята, която ясно показа, че стремежите за партийни конюнктурни влияния в съдебната власт в крайна сметка се оказват пирови победи, защото не носят никаква сигурност. Зависимите магистрати бързо променят зависимостта си, като се ориентират към новия силен. Осъзнаването на вредите от създаваните зависимости трябва да бъде честната отправна точка на политическия разговор.

*Препечатваме интервюто от сайта "Дневник"

Прокуратурата в Самоков се отведе по делото за кражба на ток, то отива в Елин Пелин

Предишна новина

ВСС е длъжен да очертае профила на добре подготвения кандидат за магистрат

Следваща новина

Коментари

40 Коментара

  1. 40
    | нерегистриран
    0
    0

    Неадекватните закони й идва дюшеш на корумпираната съдебна система. Нали трябва да има осъдени, да се отчете дейност и да се попълнят статистическите бройки , за да се оправдаят тлъстите магистратски заплати и хилядите бонуси и екстри. Стотици хиляди далавери стоят неразкрити или следствието им съзнателно е затлачено и буксува, хиляди престъпници бяха „амнистирани” от продажни прокурори и съдии, чрез изтичане на давностни срокове! Хиляди българи станаха жертва на незаконно до перверзност „правосъдие”, от тях едва стотици хора успяха да осъдят собствената си родина в Страсбург и накрая няма нито наказани магистрати, нито обезщетенията се изплащат от тях! Пълна перверзия! И за да се хвърля прах в очите на народа, че правосъдната система работи и нещо се правело от време на време осъдят някой нещастник. Корупцията не се изразява само в „амнистиране” на престъпници, тя се изразява и в осъждане на невинни и в изпълнение на поръчки! А последните две разновидности рязко се увеличиха!

  2. 39
    | нерегистриран
    2
    0

    Мира Тодорова вече се изказа, да се готви Нели Куцкова! Бихте ли обяснили защо давате трибуна на вече амортизирани съдийки?!Не смятате ли,че ефектът от такива интервюта е с обратен знак?!

  3. 38
    един тъпак | нерегистриран
    3
    0

    Аз като лаик да попитам - защо и как госпожата има време да се изявява по медиите, а да си напише делата - не? Това не е ли "двоен аршин" и шамар за тези, които си зарязват събота и неделя децата и семействата, за да си напишат делата (защо има много такива, нищо, че за тях се мълчи и само калпавото се вижда)и си седят в районните съдилища до пенсия, щото за нагоре нещата стават "сложни"?

  4. 37
    Правен свят се излага | нерегистриран
    2
    0

    давайки трибуна на една самозабравила се "велика съдийка".



    Дори само затова, че слезе на нивото цветаново да му опонира на този опинчар, не заслужава повече да е в съдебната власт.



    Един съдия не би трябвало да се унижава и да си цапа устата с един национален предател от милиционерски тип с шофьорска книжка категория Б от ДС.

  5. 36
    Съдебната система е огромно раково образувание | нерегистриран
    0
    0

    37
    Съдебната система е огромно раково образувание|нерегистриран
    03 април 2014, 14:12
    4 -5

    Диков: Съдебната система е огромно раково образувание http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/dikov-sydebnata-sistema-e-ogromno-rakovo-obrazuvanie-6008995 Съдебната система е огромно раково образувание. Това каза журналистът Сашо Диков в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ. Диков бе поканен заедно с разследващия журналист Васил Иванов, Асен Йорданов от „Биволъ“ и Иван Бедров за коментар връзка с втория палеж на автомобил на журналиста от Би Ти Ви Генка Шикерова. Иванов, Диков и Йорданов станаха жертви на посегателства заради работата им. Нападенията срещу тях не са разкрити. След нападенията срещу Иванов (бомба пред дома му) и Йорданов (опит за убийство на улицата) и двамата са получили данни за готвени нови покушения срещу тях, разказаха в ефир журналистите. Поръчката най-вероятно идва от високопоставен магистрат – прокурор. Този човек все още е на работа и разследването не стигна до никъде, каза Йорданов. Васил Иванов същи сподели, че в заплахата срещу него преди година, заради която ходел с охрана, е намесено името на много висш магистрат, който все още е на поста си. „Съдебната система е огромно раково образувание, което няма мърдане“, коментира Диков. Той даде пример, че „на две инстанции съдът доказа, че Роман Василев нарушава закона. И този човек, вместо да бъде изхвърлен отдавна от съдебната система, го повишават – от градската отива в специализираната апелативна прокуратура. Петьо Еврото (Петьо Петров), който е замесен във всеки скандал в съдебната система, го повишиха в шеф на Софийската градска следствена служба – човек, за когото е доказано в съда, че лъже по тъп и елементарен начин“. Те са черва, които нямат разкъсване. Започвам да се съмнявам, че Цацаров е онзи Батман, за който се представя, след като не може да се справи и не може да изхвърли тези две ракови образувания, само ги мести. Значи и при него очевидно няма свобода на действие, по друг начин не мога да си обясня неговата пасивност. Следователно други сили извън и над Цацаров командват и няма мърдане. Много е банален този израз, но всяка държава си има мафия, а в България мафията си има държава. Това всички го виждаме и по-страшното е, че не се крият вече, коментира Иван Бедров. Той обърна внимание, че никой от висшепоставените лица в държавата не е изразил позиция или съпричастност с Шикерова. Това е проблем – неразкриването на редица посегателства срещу журналисти е натиск върху свободата на словото.

  6. 35
    !!! | нерегистриран
    7
    0

    Да обясни на пострадалите защо не написа мотивите и изтече давностния срок! Пострадалите пак пострадаха от това бездействие!!! И да каже зависима ли е от: новия силен - кой е той; някоя кантора или някой друг?????

  7. 34
    дежа вю | нерегистриран
    4
    -6

    http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27870
    Всичко е предопределено и ясно от сега: Уволнението на Тодорова ще бъде отменено от колегите й магистрати-хотелиери от ВАС и ще бъде възстановена от колегите й от ССБ, които масово ще влязат в новия ВСС от квотата на съдиите. Мафиотизацията на съдебната система ще укрепне; останалите власти, които и досега са приклекнали окончателно ще легнат и мафиотизираната съдебна власт ще е единствената реална власт в страната. България ще остане окончателно без държавност. Корупцията ще удави и икономиката и ще се съхрани само бизнеса на мутрите и партийните избраници. Поради липса на банани ще станем държава на джанки, трънки и глогинки. Ще настъпи пълна феодализация и безправност за народа, като истината ще се казва само от определени партийни шамани. Мръсните милиони ще се преперат окончателно. Организираната престъпност ще завземе властта. Наивните мекокиткови чиновници от ЕС ще ни баламуркат със следващия си смешнишки доклад. Най-накрая ще отворят Шанген, а и да не го отворят заразата на българската корумпирана съдебна система ще плъпне из ЕС. Светлото бъдеще на България и на ЕС е предопределено!

  8. 33
    | нерегистриран
    4
    -5

    http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27810 ....... Дивият вой покрай Тодорова е не толко за нея самата, а за това, че бяха накърнени незаконните им завоевания, затова, че някой се осмели да им наруши уюта на дълголетното безпрепятствено цокане, да застраши икономическите им интереси и безконтролната им власт. Защото ако днес е шефката на себичната им организацийка, утре може да е всеки един от тях.

  9. 32
    | нерегистриран
    1
    -4

    http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=27810
    Никаква каша не е забъркал ВСС. Той след като се подложи на магистратите- хотелиери, и така ги „наказа”, че да гарантира отмяната на наказанията при обжалване пред ВАС /както и стана/ наказанията, след като си назначи неговите си хора за съдии и прокурори с изцяло опорочени избори, най-накрая за изпроводяк взе та направи нещо законосъобразно: констатира тежки закононарушения от срана на съдия Тодорова, която с престъпно бездействие е „помилвала” множество тежки престъпници и спазвайки закона я наказа. Гневът срещу ВСС е че прояви двоен стандарт: досега адвокатстваше на престъпниците, като ги прикриваше и оправдаваше, а сега взе че приложи закона! Последва истерията на мафиотската структура ССБ, чиято единствена задача и цел е не да защитава законността, държавността и народа, а само себичните магистратски интереси и продължаването на престъпната приватизация на съдебната система и превръщането на магистратите в хотелиери! Наглостта стигна до там магистрати да правят незаконни демонстрации и да окупират сградата на ВСС. Единственото хубаво бе, че това положение разкри картите: Представителите на всички власти паднаха на колене пред корумпираната Темида

  10. 31
    славна мирославна | нерегистриран
    5
    -3

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1527001
    Maria 04:41 Петък 31 август 2012
    "добри характеристики" .......... това е гавра с ценноситте ни! Боже какви хора правораздават в тази държавица! Грабят, убиват и крадят и ги слагат в графа с добри характеристики и благонадеждни !!!

    Зам.-председателят на ВКС Гроздан Илиев:
    Няма спасение за делата на Тодорова

  11. 30
    славна мирославна | нерегистриран
    6
    -1

    19 август 2012 | от пресата
    В-к „Преса”18.08.12. интервю с проф. Джеров: „Плаче ми се като гледам българското правосъдие. Добре, че професорът само го гледа, ако го беше и опитал на гърба си, сигурно щеше да ревне, както реве целия български народ. Безспорно той е доблестен, почтен и много умен и му прави висока чест да заяви открито истините, които знае не само всеки в България, и в ЕС, но и по света: Корупцията в българската правосъдна система, не само я има, но тя е и над допустимите норми! Председателят на ССБ бившата съдийка М. Тодорова е криела делата си за да изтече давността и да спаси опасни престъпници! /при ежегодни инвентаризации в съдилищата криенето на дела е възможно само с благословията на висшите съдебни началници!/ Сегашният състав на ВСС според професора създавал много лошо впечатление! Той е културен и не използва по-груби изрази, които понякога са по-точни.

  12. 29
    магистратите - фетове на М Тодорова и тяхната култура и манталитет | нерегистриран
    1
    -6

    http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=32356
    Хахаха|
    Нерегистриран 30 август 2013, 02:19
    „Браво, Мирослава. Жалки гербаджийски боклуци, пръхтите от яд, нали. Лайнари. ..... Вие сте обикновени, жалки, мизерни герберски подлоги. Добре ви беше при малоумният физкултурник, нали, курви недни- раздаде ви постове и му духахте прилежно приведени. Не можете да стъпите на малкия пръст на Мирослава, мизерници. Плюйте я колкото си искате, важно е че тя се върна, а малоумника се е засилил натам където му е мястото. Да ви е-а м- та”

  13. 28
    111 | нерегистриран
    5
    0

    Дали си зависим от поредната партия, политическо лоби и т.н., или от една и съща партия, лоби, каква е разликата?! Да обясняваш, че не си зависим от силните на деня в този момент, но да си зависим от предишни управляващи-кандидати отново да яхнат властта, това как се нарича? Да си обвързан демонстративно с хора с политически изяви и принадлежности, това как се нарича? И как се определя човек, който говори едно, а поведението му сочи съвсем друго? Чудя се още и защо качествен съдия като Мирослава претърпя такава личностна метаморфоза- само властта ли привлича така неудържимо или има и друг стимулант?!

  14. 27
    Някой от СГС | нерегистриран
    6
    0

    "Вие номинирана ли сте и бихте ли се съгласили кандидатурата ви да бъде издигната?

    Не бих - от чувство за приличие. Трябва да бъдат избегнати всички опасности дебатът за главен инспектор да се превърне за пореден път в партиен двубой с извличане на краткосрочни преимущества...Зависимите магистрати бързо променят зависимостта си, като се ориентират към новия силен. Осъзнаването на вредите от създаваните зависимости трябва да бъде честната отправна точка на политическия разговор."

    Не бих казала, че приличието обаче ти е присъщо. Неудобството ти идва не от това, че не си пример за подражание, а от това, че политическата конюнктура не е подходяща за кандидатурата ти!! Браво! Високо самосъзнание и чувство за мярка имаш. Особено предвид думите за зависимостта. Това е като да викаш "дръжте крадеца". Независима ли си, Мира?

  15. 26
    Овчарчето Калитко | нерегистриран
    1
    -5

    Здравейте отново, приятели! Това съм аз - Вашият покорен слуга Калитко! Пак е събота, времето навън пак е лошо и отново не мога да изведа моите овчици на паша и водопой! О, зла съдба, защо си тъй жестока?! Поради туй отново съм пред компютъра и мисля малко да Ви поразведря с нова порция хумор, а и - като кавалер /макар, че съм само един прост "оператор на биологични единици", сиреч - пастир/ - благородно да отклоня залповете по съдия Тодорова /която не познавам/ - 8 март е, все пак - и като Матросов да застана на амбразурата пред нея. Много Ви благодаря, почитатели на моето творчество, за плюсовете, които поставихте на предния мой "продукт", което показва, че сте го харесали. Знаех си аз, че пикантериите, разказани от стария Светоний, ще Ви допаднат. В този ред на мисли сега се сещам и за още нещо написано от него за "Божествения Юлий" /Цезар/ - което в наши дни сигурно би запълнило състава, визиран в разпоредбата на чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и 3 НК - а именно: Владетелят на света имал скандална интимна връзка с Никомед, цар на Витиния /моля да не се бърка с прохода Витиня - това са два различни "щата" :-)/, в която връзка Цезар не бил "мъжът". Това дало повод на някои сенатори на заседания на Сената, свързани с отношенията между Рим и Витиния, да крещят подигравателно по адрес на присъстващия Цезар: "Галия под Цезар падна, Цезар пък - под Никомед!"; когато Цезар започнал да им обяснява какво ще даде Витиния на Рим, за да бъде негов съюзник, те го прекъснали с думите: "Много добре знаем какво ти е "дал" Никомед и какво ти си му "дал"!". Та така. Но не това е темата на днешното ми "пряко включване от стадион Васил Левски в столицата" :-) Преди дни случайно попаднах на "усмивки от старите ленти", или на една забравена публикация в нета, свързана с моя "любимец 13", повече известен като съдията-ескимос - лицето Вл. Ковачев от РС Благоевград. Иде реч за лето Господне 2011-то. Тогава в благоевградските сайтове се подвизаваше един известен със своята неизвестност шегобиец, майтапчия, шут, зевзек и чешит, който пишеше под псевдонимите Тошко Африкански, Маймун Шебеков, Шебек Шебеков, Павиан Орангутанов и други подобни "маймунски" парамони. В тази връзка предлагам на Вашето височайшо внимание един кратък откъс, една малка интродукция към "творчеството" на тоз "майстор на късия разказ", от дата 27.04.2011 г., час 20:14:02, като е запазен автентичният изказ на автора - "Тошко Африкански: В битността си на маймуна съм доста ловък и успешно се скатавам в ъглите и кьошетата на Съдебната палата, в резултат на което виждам некои пре-интересни нещица, които мира не ми дават и обезателно искам да ги сподела с широката форумска публика. Преди около 3 седмици, както безгрижно си висях от тавана, отпуснат на опашката си, до кафе-машината на партера в Палатата, до последната се приближи същество, възнисичко на ръст, но с 35-ти номер обувки; некои биха разпознали в туй същество г-на Владимира Ковачева; тогаз изневиделица до него изникна гражданинът М. Л., който в прав и недвусмислен текст каза на съществото "Здравей, боклуче!"; съществото си глътна граматиката и не можа дума да обели; гражданинът го отмина с гордо вдигната глава и си продължи към Регистратурата на Съда. Браво, гражданино М. Л., хвала на таквизи като Вас! Вие изпълнихте с радост цялото ми бедно маймунско сърце! Хвала!
    Една седмица подир туй си запълвах времето, като се катерех по парапета на втория етаж в Палатата и с очите си видях, че друг буден гражданин – г-н В. В., разговаря със същото същество; съществото очевидно беше много ядосано от казаното от г-н В. В. и само се въртеше и сумтеше; дочух квалификации от сорта на "корумпиран боклук", които не се отнасяха за г-н В. В., а - по метода на изключването - за съществото пред него-около тях двамата нямаше никой друг; накрая беседата им приключи с позорното бягство на съществото, което се скри в кабинета си като у миша дупка. В тази връзка браво на г-на В. В. за туй му смело и сърцато държание! Само така трябва да се постъпва с такива карикатури като Ковачевия! Брависимо! Но стига толкова за днес. Огладнях. Отивам да си открадна некой банан и сладко-сладко после да си го ручам в клоните на некое дръво около любимия ми Храм на Темида. Чао. Поздрави от Африка /нали все пак съм Африкански - не съм проста българска маймуна аз/ :-) Тук разказът на "Тошко Африкански" прекъсва - явно вдъхновението му да пише се е изчерпало /стари магистрати са ми казвали, че вдъхновението е като ер*кцията - идва много рядко, но за сметка на това си отива много бързо :-)/ И те така. Надявам се да сте се посмели от сърце. Ако писаниците ми отново Ви харесат и ми слагате "плюсчета", пак ще се появявам сегиз-тогиз тук и ще Ви веселя! Обещавам - честна пионерска! :-) Хубав ден на всички, честит 8 март на дамите и честит Тодоровден на именниците! Венсеремос!!!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.